Свойствата на линолеума
Линолеумът е подово покритие, чиито корени са отпреди 150 години. И в момента той отново се увеличава - защото неговият естествен материален състав е в съответствие с тенденцията за устойчивост и повишената екологична осведоменост.
Линолеумът се състои предимно от ленено масло, което също е едноименно. Има и естествени смоли, дървено и корково брашно и неорганични вещества като варовиков прах, титанов (-IV) оксид и оцветители. Тъканта от юта служи като носещ слой. Линолеумът е покрит с акрилна смола (до 90-те години) или с полиуретан за защита. Стоките обаче могат да се доставят и без покритие и да бъдат обработени с естествен восък при полагане.
Въпреки че линолеумът се счита за еко-вариант на други еластични подови покрития като PVC или винил, той е изненадващо устойчив на механични и химически натоварвания.
Отстранете лепилото за килими от линолеума
На фона на свойствата на линолеума, представени тук, реновистите всъщност могат да си поемат въздух. Ако подът на линолеума трябва да остане възможно най-невредим, не е нужно да се справяте без ефективни механични помощни средства и разтворители, когато премахвате слой от лепило за килими. Въпреки това трябва да вземете предвид някои ограничения. По принцип може да се има предвид следното:
- Съблекалки за килими
- органични, неалкални разтворители
Механичната устойчивост на линолеума се отнася само до натоварвания под налягане, които се компенсират от самия материал. Натоварванията от абразия, от друга страна, са по-критични - така че не бива да се опитвате да отстранявате остатъците от лепило за килими от балатум с мелница или дори рутер за обновяване. Голяма част може да бъде премахната чрез плоска стъргаща машина за килими. Освен това покритието на линолеума не трябва да има големи неравности.
Ако това е водоразтворимо лепило за килими, последният остатък може да бъде отстранен с топла вода. На практика обаче това често не е толкова лесно, колкото звучи.
Като алтернатива можете да използвате разтворители. Те обаче трябва да са органични, а не алкални. Органичните разтворители са например алкохоли като етанол или метанол, ароматни въглеводороди като ксилол и естери като метилацетат или ацетон. Не трябва да използвате продукти с алкални разтворители като боракс, силикати, цианиди и фосфати.
